Your online auditing, accounting and finance professionals
Думата „одит“ произхожда от древно латинската дума „audire“, което означава „да чуя“. Днес тя е запазила голяма част от конотативното си значение. В съвременните условия, одит е просто начин за получаване на информация и/или сигурност, че дадено лице е предприело действия или се е придържало към правила, каквито съответно следва да извърши или спазва. Самата причина за съществуването на одита се крие в присъщите ограничения за извличане на цялата необходима информация за вземането на адекватно решение.
Например, на даден инвеститор ще му е необходима сигурност, че финансовите отчети на определено предприятие представят достоверно имущественото и финансовото му състояние. Аналогично на мажоритарен или миноритарен собственик ще му е необходима сигурност, че лицата, на които е възложено управлението на компанията, представят съответните отчети. По същия начин, отговорните лица в Европейската комисия се нуждаят от гаранции, че местните бенефициенти по договори за безвъзмездна помощ изпълняват проектите и докладват резултатите в съответствие с правилата на оперативните програми.
Тъй като инвеститорите, собствениците или администрацията е възможно да не разполагат с необходимото време и ресурси, или правилата да не им позволяват да извършат проверките лично и изцяло, те ползват и се позовават на одиторски заключения.
Одиторите прилагат систематично и независимо проучване на счетоводни регистри, документи и активи на дадено предприятие, както и други свързани обстоятелства, за да се установи до каква степен финансовите отчети представят достоверно неговото състояние.
Постепенно нуждите на все по-голям кръг заинтересовани страни, които искат да получат сигурност в качеството на финансово отчитане на предприятията, са транспонирани в законови разпоредби. Докато тази необходимост като цяло се определя от националните законодателства, съобразно спецификата на местните условия, то всички големи и публично търгувани компании подлежат на независим финансов одит всяка година.
Днес, законодателствата обикновено изискват собствениците на предприятията да изберат независим одитор и след завършване на ангажимента, одитираният финансов отчет, ведно с издадения одиторски доклад, да бъде обявен в публичните регистри. Същевременно финансовите отчети и одиторските доклади често се публикуват на интернет страниците на предприятията, дори се изпращат лично до инвеститори или други лица.
Макар първоначално одитът да е бил предназначен за много тясна група заинтересовани страни, целта сега е да предоставя разумна увереност на всички, които могат да бъдат засегнати. Това развитие, в немалка степен, е продиктувано от нарастващата роля, която големите организации имат в живота на всеки.
В тази връзка трябва да се изтъкне изключителната роля на одита на финансови отчети, доколкото повечето големи групи и компании са публични, и евентуални несъответствия и отклонения, в представена и неодитирана информация, биха могли да имат отражение върху неизчерпаем списък с лица, с непредвидими последствия за тях.
Изпълнението на одиторските ангажименти, се регламентира от строги професионални стандарти и етични изисквания, които изискват одиторите да проучат в детайли одитираното предприятие и неговата среда, което включва проверки на счетоводните политики и практики, процеса на финансовото отчитане, анализ на планове, стратегии и икономическите условия, както и физически инвентаризации на активи.
Крайната цел на одиторския ангажимент е да се постигне разумна степен на сигурност и да се изрази мнение, доколко финансовият отчет не съдържа съществени неточности и отклонения, независимо дали те се дължат на измама или грешка.
По този начин се реализира и основният принос на независимия финансов одит, а именно да се предостави сигурност на всички заинтересовани страни, доколко финансовият отчет представя достоверно, във всички съществени аспекти, имущественото и финансовото състояние на дадено предприятие.
В резултат на детайлния подход, ангажиментите за одит осигуряват и допълнителни ползи от съществено значение, защото предоставят обективна оценка на обстоятелствата, а чрез професионални съвети - надеждна база за вземане на решения, което спестява време и ресурси, дава възможности за оптимизация и развитие, като същевременно защитава интересите на всички страни.
Международната федерация на счетоводителите /МФС/ е световна организация на счетоводната професия, която е посветена да служи на обществения интерес, чрез укрепване на професията и да допринася за развитието на международната икономика. МФС се състои от над 175 членове и сътрудници в 130 страни и юрисдикции, представляващи приблизително 2,84 милиона счетоводители на публична практика.
В България МФС е представена от Института на дипломираните експерт-счетоводители /ИДЕС/ и неговите членове – дипломирани експерт-счетоводители и регистрирани одитори. ИДЕС е единствената законово регламентирана професионална организация в областта на счетоводната професия, съответно Институтът е и единствената национална организация на всички дипломирани експерт-счетоводители и регистрирани одитори в страната.
Разумна степен на сигурност означава висока, но не абсолютна степен на сигурност. Последната не е възможно да бъде постигната в ангажимент за одит, както и при всякакъв друг вид проверка, поради присъщите ограничения на финансовото отчитане и свързаната информацията, необходимостта одитът да бъде проведен в разумен срок и при разумна цена, както и поради извадковия принцип на работа, обусловен в тази връзка.
Ангажиментите за изразяване на разумна степен на сигурност имат за цел намаляването на риска до приемливо ниско ниво, съобразно конкретните обстоятелства на ангажимента, и предполагат извършването на достатъчни и уместни одиторски процедури в подкрепа на изразеното одиторско мнение.
Ограничена степен на сигурност е ниво сигурност, ползвано при определени ангажименти, извън одита, при които целта е намаляване на риска до приемливо ниско ниво, съобразно конкретните обстоятелства на ангажимента, като този риск е прието да бъде по-висок от риска при ангажименти за изразяване на разумна степен на сигурност, в това число одитите. Планираните и проведени одиторските процедури също следва да бъдат достатъчни и уместни, но в контекста на ограничената сигурност.
Лице, група лица или външна организация, натоварени с отговорност за упражняването на надзор върху стратегическата посока на развитие на предприятието и със задължения, свързани с отговорността за отчитане на предприятието. Тази отговорност включва надзор върху процеса на финансово отчитане. За някои предприятия в някои юрисдикции, лицата, натоварени с общо управление, могат да включват ръководния персонал, например, изпълнителните членове на управителен съвет или съвет на директорите на предприятие от частния, или публичния сектор, както и собственика – управител.
Професионален счетоводител е лице, което е член на организация, която от своя страна членува в Международната федерация на счетоводителите /МФС/.
Професионален счетоводител на публична практика е лице, което е самостоятелно ангажирано или чрез фирма, и предоставя професионални услуги в областта на одита, консултациите, данъчното облагане и други. Определението, също така, се отнася и за фирма на професионални счетоводители.
В България МФС е представена от Института на дипломираните експерт-счетоводители /ИДЕС/, който е единствената законово регламентирана професионална организация в областта на счетоводната професия, а неговите членове – дипломирани експерт-счетоводители и регистрирани одитори са единствените професионални счетоводители на публична практика в страната.
Вътрешният контрол е процес, проектиран, въведен и поддържан от лицата, натоварени с общо управление, ръководството и останалия персонал с цел осигуряване на разумна увереност относно постигането на целите на предприятието по отношение на ефективността и ефикасността на дейността и операциите, надеждността на финансовото отчитане, и спазването на приложимото законодателство и нормативни разпоредби.
Съществуват различни схващания за вътрешния контрол и неговата структура, като общоприет и утвърден в световен мащаб е моделът "Вътрешен контрол – интегрирана рамка“ /ICIF-Internal Control — Integrated Framework/. Концепцията е създадена от Комитета на спонсорските организации на комисията Treadway /Committee of Sponsoring Organizations of the Treadway Commission — COSO/, който от своя страна е учреден по инициатива на американския частен сектор, през 1985 г.
Първоначално, главна цел на проекта е да се идентифицират факторите, които създават предпоставки и водят до подправяне на финансовата отчетност от страна на компаниите, както и да се разработят препоръки за намаляване на тези случаи, които предизвикват несигурност, спад във доверието, а в резултат и цялостно влошаване на бизнес климата.
С течение на времето концепцията се развива в посока за разработване и установяване на система от общи и универсални принципи за управление на бизнеса. В момента COSO е общоприет модел за реализиране на бизнес, доколкото предоставя изчерпателни насоки и препоръки относно критичните аспекти на организационното управление, бизнес етиката, вътрешния контрол в организацията, управлението на риска в организациите, измамите и финансовата отчетност.
Съгласно COSO, елементите на вътрешния контрол са: контролна среда, оценка на риска, информация и комуникация, контролни дейности, наблюдение.
Установените подход, методология и стил на работа в компанията, при изпълнението на одиторски ангажименти, са основани и разработени на база най-добрите практики, и стандарти в областта на одиторските услуги, в резултат на дългогодишен и всеобхватен опит във всички аспекти на финансовото отчитане.
Предлаганите консултантски услуги, включват всички експертни услуги в областта на счетоводството, данъците, корпоративното и финансовото управление.