Често се смята, че счетоводството е древна практика, датираща от преди повече от 2000 години, докато одитът е нещо типично само за последните десетилетия. В действителност, одитът има много по-дълга история отколкото се очаква.

Най-ранното останало сведение за лице на публична длъжност, натоварено с одит на държавните разходи, може да бъде проследено назад към одитор на финансите в Англия през 1314 г. Два века по-късно Кралица Елизабет I основава официален одитен орган, който е натоварен с контрола върху плащанията от държавната хазна.

Следващият важен етап в историята на одита настъпва през 1844 г., когато във Великобритания се приема „Закон за акционерните дружества“, чрез който одиторите трябва да проверят счетоводните записи на компаниите. Приблизително 50 години по-късно, одитът получава задължителен статут за някои дружества, за първи път. В началото на 20-ти век се приемат поредица от важни закони в индустриалните държави, които налагат необходимостта от одит, регулират практиката и създават отговорните институции.

Следващият период, който заслужава внимание, е от 1920 г. до 1960 г. и се характеризира най-вече с променящите нормативни актове в отговор на Голямата депресия. Докато правителствата затягат контрола, одиторите стават все по неизменна част от функционирането на големите публични компании и финансовите пазари. Разработена и значително усложнена е практиката за формиране на извадки, наблюдение и оценка на материални активи. В САЩ със закона „SEC“ от 1933 г. се задължават всички компании, търгувани на Ню Йоркската фондова борса, да публикуват финансови отчети, проверени от независим одитор. Същевременно еволюцията на счетоводния баланс и отчета за приходи и разходи продължи през целия този период, успоредно с развитието на одиторската професия. 

Втората половина на 20-ти век е забележителна с увеличаването на техническата сложност, с която работят фирмите, и въвеждането компютрите, които дават силно отражение върху областта на одита. Известността  на външния одит нараства и все повече акционери го оценяват като необходим, а същевременно рисково базирания подход се развива бързо.

Одитът претърпява забележителни промени и през 21-ви век. Фалитът на Enron допринася за увеличаване на изискванията към одита и надзора, като в същото време одиторската професията започва да преминава към подход за идентификация на финансови измами, оценка на рисковите експозиции и достоверността на отчитане. Приети са строги професионални стандарти и етични изисквания, които да гарантират независимост и по-високо качество на услугите.